Постноспичащите се въглища са марка каменни въглища и се обозначават като ОС.
Иглолистните и широколистните дървета, а и някои други растения, оказвайки се в условия на отсъствие на кислород и под действие на налягане и високи температури, в течение на дълго време, са се преобразували в торф, кафяви, а после и каменни въглища. Постноспичащите се въглища се образуват на дълбочина 5500 метра при температура 180ºС и налягане 14000 атм. Степента на въглефикация на въглищата от дадената марка е V.
Въглищата ОС са цени коксуващи се въглища. Запасите им в Източен Сибир за 2007 год., по статистически данни са равни на 8495 млн.т, които се разполагат основно в Таймирския басейн на Красноярския край. Запасите на Далечния Изток за 2007 год., съставляват 9401 млн.т., като тук е тяхното основно местоположение – република Саха, Якутия, в частност, Южно-Якутски въглищен басейн. Също така, добив на постноспичащи се въглища се извършва в руската част на Донецкия въглищен басейн и в Кузнецкия въглищен басейн. Запасите на последния съставляват приблизително 10142 млн.т., от които основната част се намира в Кемеровски район – 6980 млн.т. и Анжерски район – 1385 млн.т.
Постноспичащите се въглища имат свойствен само на тях химичен състав и свойства.
Въглерод |
88-91 % (средно 90 %)
|
|
Водород
|
4-5 %
|
|
Сяра
|
в Кузнецкия басейн – не превишава 0,6 %;
в Карагандинския басейн – достига 1,2 %;
в Донбас – 1,2-4 %
|
|
Влажност
|
не превишава 8-10 %
|
|
Пепел
|
7-40 %
|
|
Летливи вещества
|
средно 14-22 % (но не повече от 22)
|
Специфична топлина на изгаряне - 8600 Ккал/кг.
В състава на ОС влиза ценната съставка витринит, отражателната способност на който в маслена имерсия е 1,75-2,04 %. Цветът на въглищата е черен, леко сивкав. При прекарване на парче въглища по твърда повърхност остава почти черна и много мека черта. Парчетата на постноспичащите се въглища блестят ярко, даже стъклено. В същото време те са крехки, разстоянието между пукнатините е приблизително равно на 3-5 мм. А структурата на въглищата е трудно различима. Лежат на пластове. Дебелината на пластичния слой е приблизително равна на 6-13 мм. Трябва да се отбележи, че постноспичащите се въглища в различните месторождения придобиват различни свойства. Така, например, ОС въглища в Кузнецкия въглищен басейн имат дебелина на пластичния слой 6-7 мм и летливи вещества под 17 %.
Съществуват две групи постноспичащи се въглища:
-
към първата (обозначава се с 1ОС) се отнасят въглища, дебелината на пластичния слой на които е равна на 9-12 мм при витринитов състав.
-
към втория (обозначава се с 2ОС) се отнасят въглища, дебелината на пластичния слой на които е равна на 6-7 мм при витринитов състав.
Също така, постноспичащите се въглища се делят на технологични групи по спичаща способност. За тази цел към буквеното обозначение на марката се добавя цифра, която, на свой ред, почва най-ниското стойност на дебелината на пластичния слой. Например, ОС6 се отнася към особено ценна група въглища с дебелина на пластичния слой 8-12 мм. При участие на ОС6 в шихтата се получава най-едрият кокс, отколкото при участие на въглища ОС. Работата е в това, че постноспичащите въглища повишават инертността на шихтата и я правят по-малко свиваема. Представлявайки инертна съставка, даденият вид въглища намалява количеството пукнатини в кокса, които се появяват под действието на тлъстите въглища. Затова постноспичащите се въглища способстват повишаването на едрината на кокса.
Изхождайки от това, може да се каже, че основният потребител на въглища марка ОС е коксохимическата промишленост. Тъй като постноспичащите се въглища са едни от най=добрите компоненти в коксовите шихти. А някои въглища ОС даже без смесване с други марки дават висококачествен металургичен кокс. Единственото е, че при коксуване те развиват голямо налягане, което раздува стените на коксовите пещи. Вследствие на това, коксът се изважда от пещите много трудно, което води до бързо повреждане на пещите. Затова постноспичащите се въглища се коксуват в смес с газови и газови тлъсти въглища, които имат свойството да способстват свиването. Даденият вид въглища се слага в шихтата като основна спичаща съставка. Но трябва да се съблюдава процентното съотношение на въглищата в сместа. Защото при наличие на по-малко от 19 % постноспичащи се въглища, в шихтата се извършва спонтанно разрушение на коксовата пита. Ако процентният дял е увеличен до 57, то рязко се намалява излизането на летливите вещества от шихтата, което отново способства за загубата на механична здравина на питата.
Също така, постноспичащите се въглища се използват за получаване на електрическа енергия, тъй като имат голямо топлоотдаване при горене. Този процес се извършва в топлоелектрическите централи, където химичната енергия на горивото (в даденият случай – въглища) се преобразува отначало в механична, а след това и в електрическа енергия. За тази цел, въглищата се преработват в прах, а след това се подлага на топлинна обработка.