Газови тлъсти въглища

Газовите тлъсти въглища са разновидност на каменните въглища. Според едни източници, в класификацията на каменните въглища те са марка, обозначавана като ГЖ. По други сведения, те не са отделна марка, а само междинно звено между марките въглища Газови и Тлъсти.

За да достигнат определен стадий на химична зрелост газовите тлъсти въглища са се полагали на високи температури, липса на въздух, а също и под действието на времето. Степента на въглефикация на въглищата марка ГЖ не е висока – II-III. Образувани са на дълбочина около 4000 метра, при температура около 130ºС и налягане около 10 000 атм.

Въглищата от дадения вид са особено ценна марка въглища за коксуването. Затова, определянето на запаса им в страната и добивът им са важни за развитието на промишлеността. По данни на специалистите, в Източен Сибир към 2007 година запасите на газови тлъсти въглища са 25901 млн.т. В частност, залежите на въглища в република Тива съставляват около 8140 млн.т. А в Углехимския въглищен басейн се разполагат около 8138 млн.т. въглища ГЖ, при това, добивът само в един от запасите е 0,1 млн.т. на година. В Далечния Изток към 2007 година запасите на въглища ГЖ съставляват около 15120 млн.т., сред които изпъква република Саха (Якутия) с внушителните залежи от 14954 млн.т., Сахалинска област – 166 млн.т. Богат също на газови тлъсти въглища е Южно-Якутският въглищен басейн (около 54 млн.т.). В частност, само в Сихлахското месторождение се наблюдават залежи на газови тлъсти въглища, запасите на които са примерно около 17 млн.т., пригодни за добив на открито.

Добив на въглища марка ГЖ се извършва и в Кузнецкия въглищен басейн, запасите на който включват както енергетични въглища, така и коксуващи се. Байдаевски район – 5873 млн.т.(кокс.), Ерунаковски – 6512 млн.т. (кокс.), Кемеровски – 302 млн.т. (эн.), Ленински – 151 млн.т., Прокопиевско-Киселевски – 2453 млн.т. (ен.), Терсински – 18320 млн.т. (кокс.).

Газовите тлъсти въглища притежават определени свойства и присъщ само на тях химичен състав.

Специфична топлина на изгаряне - 34-36 МДж/кг.

Въглищата от дадената марка съдържат в своя състав още една важна компонента – витринит, отражателната способност на който в маслена имерсия е равна на 0,5-1 %. Газовите тлъсти въглища имат високо съдържание на летливи вещества, по-високо, отколкото при тлъстите въглища. Изхождайки от показателите на витринита и някои други признаци, газовите тлъсти въглища се делят на две групи:

1ГЖ – дебелина на пластичния слой не повече от 16 мм, показател на витринита – 0,5-0,79 %, летливи вещества – 38 % и повече.
2ГЖ – дебелина на пластичния слой 17-25 мм, показател на витринита – 0,8-0,99 %, летливи вещества – 36 % и повече.

Цветът на въглищата марка ГЖ е черен, оттенъкът е сиво-матов. Преобладаващите парчета са със средни размери, строежът на пласта е на пластини. Средна дебелина на пластичния слой – 6-25 мм. Въглищата са много плътни. Поради високото съдържание на летливи вещества се разпалват бързо и горят бавно. Горят с димен пламък, при това, дължината на пламъка е средна (по-къса, отколкото при дългопламенните въглища). Отделните сортове дават при изгаряне рохкава шлака. Важно свойство на въглищата марка ГЖ е спекаемостта (по-голяма, отколкото при газовите въглища). Преход в пластично състояние при нагряване без достъп на въздух с последващо образуване на свързан нелетлив остатък (тоест, спичане) са способни да осъществяват не всички марки въглища. Въглищата от дадената марка, притежавайки това свойство, повишават своята ценност.

Газовите тлъсти въглища се разделят на два подвида: ГЖСС (Газови тлъсти слабо спичащи се) и ГТС (Газови тлъсти спичащи се). Основната разлика между тях е дебелината на пластичния слой: при първите въглища тя е 16 мм, при вторите – над 17 мм. Газовите тлъсти спичащи се въглища, на свой ред, се делят на две технологични групи: 1ГТС и 2ГТС. Разликата е в това, че въглищата 1ГТС могат да съставляват не повече от 20 % от шихтата, а въглищата 2ГТС – над 50 %.
Газовите тлъсти въглища, по една от класификациите, са обединени с тлъстите въглища и влизат в групата под определението «спичаща основа». По такъв начин, дадената марка се използва основно в коксохимическата промишленост. В повечето случаи, в шихтите те могат да служат за равноценен заместител на тлъстите въглища. Газовите тлъсти въглища дават добре разтопен, но ситно дробящ се кокс, характеристиките на който са по-ниски, отколкото на доменния кокс. Продуктите на въглищата марка ГЖ със съдържание на пепел под 2 % е най-добре да се използват като свързваща част при производството на електродна и въглеграфитна продукция. Също така, въглищата ГЖ са пригодни и за производство на синтетично и течно гориво.