Отворена система за отопление

Системата за отопление от отворен тип е изобретена отдавна и се използва до ден днешен.

Изхождайки от названието, може да се улови нейната основна особеност – в дадената система се използва отворен разширителен резервоар...

Системата за отопление от отворен тип е изобретена отдавна и се използва до ден днешен. Изхождайки от названието, може да се улови нейната основна особеност – в дадената система се използва отворен разширителен резервоар. Нейната структура включва:

  • котел за отопление (газов, на твърдо гориво, дизелов),
  • радиатори (стоманени, чугунени),
  • разширителен резервоар (обикновено е с квадратна форма и е направен от стомана),
  • тръби.

Принципът на действие на отворената система за отопление е следния: нагрятата от котела вода се устремява нагоре по тръбите. Налягането на изхода на котела е по-голямо, отколкото на входа. И водата самостоятелно циркулира, устремявайки се от повишеното налягане към област с по-ниско такова. Минавайки през радиаторите, тя изстива и отново тече към котела. Тъй като при нагряване водата има свойството да се разширява, то затова по нейния път задължително трябва да се намира разширителен резервоар. Впрочем, той не е херметичен, а просто отворен и взаимодейства с атмосферата. В отворената система водата циркулира естествено, подчинявайки се на законите на физиката. Затова дадената система не изисква помпа. Макар да не изключва нейното наличие. Като цяло, системата за отопление може условно да бъде разделена на две части, в които протичат различни процеси. Първа част – топлоносителят се нагрява от котела, налягането се увеличава, топлоносителят (в дадения случай – вода) се движи към устройствата за отопление. Това е така нареченото «подаване». Втора част, обратно – налягането тук намалява, температурата също, водата се охлажда и бяга по контура в обратна посока. Това е «обратният поток».

Отворената система притежава редица важни особености. Първо, разширителният резервоар трябва да се монтира в най-високата точка на системата (тоест, по-високо от всяко устройство за отопление на системата). В даденият случай той изпълнява функцията на обезвъздушител. Второ, диаметърът на тръбите трябва да бъде голям (подробно за диаметъра в раздел «Изисквания» ), за да има много вода (повече вода – по-голямо налягане, което способства естествената циркулация на течността). Трето, като топлоносител в дадената система е желателно да се използва вода, защото антифризът бързо ще се изпари, той е по-вискозен, а още и твърде токсичен (освен антифриза за хранително-вкусовата промишленост). Четвърто, нагрятата течност малко по малко се изпарява от разширителния резервоар, затова трябва да се следи нейното ниво. В случая с водата е достатъчно това да се прави един-два пъти в годината.

При монтаж на отворената система за отопление е нужно да се помни за специалните изисквания, предявени към нея.

1. Котелът трябва да се намира в най-ниското място на системата, разширителният резервоар – в най-високото.

2. На изхода от котела диаметърът на тръбите трябва да бъде най-голям (например, за площ на помещението в границите на 100 м2 диаметърът трябва да бъде не по-малко от 40 мм, ако площта е по-голяма, то диаметърът може да бъде увеличен до 52 мм и повече). В края на подаващата тръба диаметърът трябва да е по-малък, за създаване на разлика в налягането.

3. По диаметър, хоризонтално положените тръби трябва да са равни на диаметъра на вертикалната.

4. Тръбите трябва да се монтират под наклон (което способства циркулацията). Наклонът на хоризонталните тръби трябва да бъде 0,005 % - 0,01 % от най високата точка на системата към радиаторите, а след това към котела.

5. Вертикалната тръба трябва да е висока – за да бъде високо налягането.

6. Системата трябва да съдържа минимален брой завои и съединителни детайли.

Отворена система за отопление може с успех да се използва при малки площи и предимно в едноетажни частни къщи и котеджи с площ до 150 м2. Използването на дадената система при големи площи е нецелесъобразно и неизгодно. Също така, такава система е удобна, ако в къщата се използва котел, независещ от електроенергията. В този случай, даже ако е изключено електричеството – циркулацията на топлоносителя в системата за отопление няма да спре.

При избиране на отворена система за отопление на къщата е нужно да се знаят нейните предимства и недостатъци.

Предимства

  • Простота на системата и независимост от електричеството.
  • Простота в обслужването. 
  • Системата бързо се пуска и бързо се спира.

Недостатъци

  • Системата е обемна, тъй като тръбите имат голям диаметър.
  • Стоманените тръби и радиатори могат да бъдат подложени на корозия поради отворения разширителен резервоар.
  • Течността в резервоара се изпарява, в следствие на което може да попадне въздух в системата и тръбите може да прегреят (това може да се отстрани, намаслявайки повърхността на водата – да се налее 1-2 см масло).
  • Системата бавно се нагрява след включване (това може да се поправи, поставяйки в системата помпа).
  • В сравнение със затворената система за отопление тази има по-нисък коефициент на полезно действие.

Да разгледаме схемата на монтаж на отворена система за отопление и примерната стойност (с отчитане стойността на оборудването) върху примера със средно топлоизолирана едноетажна къща с площ 125 м2 и височина на таваните 2,8 м. Котелът ще се разполага в прилежащо котелно помещение на нивото на пода на първия етаж. 

Монтажът на отворената система следва да се започне с монтиране на котела. Най-добре, ако за него е предвидено отделно помещение. Там трябва да има достатъчно място, за да бъде удобно обслужването на котела. Задължително да се предвиди приток на свеж въздух. Подът на помещението трябва да е от негорим материал. Мощността на котела се пресмята, изхождайки от площта на отопляемото помещение. В нашия случай ще поставим автоматичен котел на въглища с мощност 15 кВт.
За да бъде топло в къщата, трябва да се помни правилото – за всеки квадратен метър са необходими 100 Вата топлинна мощност. Разбира се трябва да се отчита и топлоизолацията на къщата, количеството прозорци и прочие фактори. Това е необходимо за избора на радиатор. Защото това е следващият етап от монтажа. Не забравяме, че разстоянието от радиатора до стените трябва да бъде не по-малко от 30-50 мм. Радиаторът се поставя на стената под прозореца. Защото в този случай, топлият въздух от радиатора няма да даде да проникне в стаята студен въздух от прозореца. Радиаторите биват чугунени, биметални, алуминиеви и стоманени. Ще се спрем на стоманени, тъй като те са оптимални по цена и добре отдават топлината. За създаването на комфортна температура в стаята се изисква примерно 1-1,2 кВт топлинна мощност на 10 м2. Изхождайки от това, изчисляваме необходимото количество топлина за всички стаи.

Кухня – 18 м2 - 2340 кВт
Хол – 38 м2 - 4940 кВт
Спалня – 15 м2 - 1800 кВт
Детска – 15 м2 - 1800 кВт
Антре – 18 м2 - 1800 кВт
Баня – 14 м2 - 1680 кВт

След това избираме размерите на радиатора. Височината на радиаторите бива 30 см, 40 см, 50 см и 60 см. Най-приемливата височина е 50 см, тъй като между перваза на прозореца и радиатора трябва да има разстояние не по-малко от 10 см, а между пода и радиатора – не по-малко от 15 см. Съблюдаването на дадените условия е нужно за свободната циркулация на въздуха. Дължината на радиаторите за стаите ще е различна: кухня – 1400 мм, хол – 1200+1400 мм, спалня – 1000 мм, детска – 800 мм, антре – 1000 мм, баня – 1000 мм. В котелното радиатор няма да поставяме, тъй като котелното е трудно да го наречем жилищно помещение и за периодичното обслужване на котела ще има достатъчно топлина комина и шибъра на котела. В хола, поради по-голямото помещение, е логично да се използват два радиатора за равномерно нагряване. Монтираме радиаторите, в комплекта към които обикновени влиза въздуховоден кран и стенни крепежни елементи. В местата, където се съединяват тръбите с радиаторите, трябва да се монтират кранове, позволяващи при необходимост да се спре постъпващата в радиатора вода. По-нататък – по плана за полагане на тръбите.

Тръбите за системата могат да бъдат пластмасови, стоманени и медни. Най-оптималният вариант са пластмасовите. За разлика от медните те не са скъпи, а за разлика от стоманените – на са подложени на корозия. Тръбите трябва да бъдат подведени към всеки радиатор. За целта трябва да се избере начин на инсталиране на системата – еднотръбен или двутръбен. За комфортно отопление ще изберем двутръбна система, където едната тръба ще е «подаването», а другата – за «обратния поток». При тази система има два начина за установяване на тръбите – «звезда» (към всеки радиатор от общ «гребен» са прекарани две тръби) и «линия» (двете тръби последователно обхождат всички радиатори). Последният е най-удобен. Тръбите ще установим по отворения начин – полагаме ги покрай стените над пода. Ще ни трябват тръби с диаметър 32 мм и 25 мм. Измерваме с рулетка метража на цялата система за отопление и умножаваме всичко по две, тъй като инсталацията е двутръбна. Задължително добавяме запас, който ще е около 30 % от получения метраж. Сега остава да се нарежат тръбите и да ги съединим с помощта на разклонения към радиаторите, котела и разширителния резервоар.
Още една важна подробност за отворената отоплителна система – разширителният резервоар. Ще го монтираме в таванското помещение. Резервоарът има четири тръби. Разширителна – разположена в най-ниската точка на резервоара, по нея излишното се придвижва в резервоара и обратно. Сигнална – разположена на разстояние 20 см от дъното на резервоара нагоре и е нужна за контрол на нивото на водата. Преливна – разположена в горната част на резервоара, чрез нея става изпразване на вода при препълване. Циркулационна – подвежда гореща вода за отопляване на резервоара (това е нужно, когато той се намира в неотопляемо таванско помещение, както е в нашия случай). Обемът на резервоара трябва да бъде равен на не по-малко от пет процента от общия обем на системата. Може да се изчисли по формулата:
Vрр=0,05*Vсист,
Vрр – обем на разширителния резервоар
Vсист – обем на цялата система
Обемът на топлоносителя в цялата система приближено изчисляваме изхождайки от това, че на 1 кВт мощност на котела са равни 15 л топлоносител* (грубо, за по-точно изчисляване е необходимо да се сумират обемите на всички тръби в системата, радиаторите, а също вместимостта на котела за топлоносител).
Следователно, Vсист=150 л.

За нашия пример ще е необходим резервоар с обем не по-малко от 8 л. Затова със запаса купуваме отворен разширителен резервоар от неръждаема стомана с обем 15 л. След монтирането му е желателно да го топлоизолираме, тъй като таванското помещение е неотопляемо.

Съединявайки всички елементи в единен механизъм, може да се напълни системата с вода и да се тестира.

Ако къщата има приземен етаж, то най-добре е котелът да се разположи там. Това ще направи системата за отопление по-ефективна. Работата е в това, че водата се движи по-бързо, ако между котела и нагревателните устройства разликата във височините е равна на 2,5 – 3 м. Също така, в този случай ще се подобри тягата, тъй като вертикалната тръба ще стои по-високо. А жилищните помещения няма да се замърсяват с гориво и неговите отпадъци. Но да се разположи котела в приземния етаж или мазето може само, ако той е на твърдо или дизелово гориво.

При желание, собственикът на къща с отворена система за отопление може да реализира в една или няколко стаи водно подово отопление. Установявайки по такъв начин допълнителен източник на топлина в стаята. За неговото инсталиране под пода се полага допълнителна тръба, по която се движи нагрятата вода. За да се направи това, е нужно само да се осигури приток на гореща вода към тръбата в пода и да се монтира помпена група.

При избиране на система за отопление на къщата е нужно да се отчитат всички фактори. И, разбира се, нужно е да се прави сравнение с другите системи, за да се разберат всички предимства и ползи. В нашия случай, отворената система за отопление може да се сравни със затворената. Принципната разлика между тези системи е в това, че последната работи само с помощта на циркулационна помпа и е снабдена със затворен разширителен резервоар (мембранен), който може да се разположи там, където и котела. Докато отворената система включва отворен резервоар, който трябва да бъде разположен по-високо от котела и всички отоплителни устройства. От тази гледна точка може да ви се стори, че затворената система трябва да бъде по-изгодна. Но разликата се научава в по-подробно сравнение.

INSENSE - Официален представител на DEFRO

Търговски офис

гр.София,кв.Горна баня
бул.Н.Петков N136A

Тел. +359 2 4833552
GSM +359884 330020

   
 
 
  Полезна информацияКаминиСертификатиСервизКонтакти